Автономно изследване върху корените на насилието в човешкото общество
 Ще започна със популярната сентенция “насилието поражда насилие”. Когато върху някого се упражнява насилие в него винаги се изгражда някакъв компенсаторен механизъм за освобождаване на тези емоции. Най-опасния израз на това е когато този човек се превърне в насилник и в неразрешими по мирен път ситуации той налага своето мнение чрез насилствени способи. Но кои са точно носителите на насилието. Първо това е душата на самия човек, в зависимост от стъпалото на развитие на което се намира към дадения момент. Възможно е дори новороденото да има труден характер. Всеки знае, че има по-капризни бебета, които реват повече от останалите. Но това не значи все още, че те ще бъдат насилници, когато пораснат. Просто в тях има по-голям риск това да стане. Възможно е душите на тези новородени да идват от друг живот, където те са си проправяли пътя чрез тормоз над другите. Вземайки този нов живот, често една от целите на тези души занапред е потушаването вътрешната злоба. Никой не е зъл завинаги. И така самата душа преди всичко според развитието си е склонна към проявяване на насилие.
Втория фактор е средата в която отраства детето. Неговото семейство – баща, майка, баба, дядо, братя сестри. След това влиянието на приятелите от улицата. По-нататък училищната среда – съучениците, учителите. Средата, това са всички хора и създаващите се от тях обстоятелства, в която детето отраства и създава своите ценности. От останалите хора и в най-голяма степен от хората към които е изградило доверие детето копира познанието за това кое е добро и кое е лошо. В средата се изгражда неговия морал. Докато детето израства то е най-податливо за промяна и за изграждане на стереотипи. Така че, лошият пример; малтретирането на физическо и душевно ниво; нарушаването на изконните права на човека(дори и малките деца усещат несправедливостите към тях); необръщането на достатъчно внимание; прекалената загриженост; подтискането и непризнаване на неговите чувства; когато детето става свидетел на акт на насилие в семейството(примерно бащата бие майката); родителите алкохолици, наркомани, сексманяци; ролята на медиите чрез лансирането на образа на преуспелия престъпник и изедник, за когото няма наказание; многобройните филми с кръвопролития и посланията, които носят; мизерията в семейството – перманентната липса на пари, храна, топлина, покрив над главата; духовната мизерия – липса на любов, грижа, внимание, наставление, дисциплина и т.н.
Сигурно има още доста фактори. Затова искам да обобщя. Влиянието на насилието върху подрастващите поражда насилствено поведение и в самите тях.
След това идва и ролята на обществото в живота на пълнолетния индивид. Необходимостта от изкарване на пари за поддържане на поне минимален жизнен стандарт. Просто докато пиша това съзнавам колко много са факторите, които най-малкото биха предизвикали противоречиво мислене във всеки от нас. Само че някои, които са по-податливи на извършване на насилствени деяния отиват и по-далеч от самото мислене. Необходимостта от работа, от вадене на пари, издържане на семейство, домогване до различни материални придобивки подтикват хора да преминават границата на нормалното и допустимото и да причиняват неприятности на останалите.
Интересна е тази крайната форма на проява на насилие: убийството. Изключително малко са хората, които биха изпитали удоволствие от това да убият друг човек. Но понякога има такива, които в името на добрия живот за себе си и своето семейство правят този избор, жертват човешки живот за подобряване на своя собствен. Това са хора, които са видели твърде лош пример в досегашния си живот. В тях няма морални задръжки. Те не ценят най-ценното - живота. Ако някой е способен да отнеме човешки живот и то съзнателно и преднамерено знайте, че той е способен и на всичко друго най-лошо, което можете да си представите. За съжаление убийства се извършват не само от обикновени единични криминогенни типове. Убийства се извършат и по косвен път. Например да вземем глобалистичната политика на преуспяващите държави. Когато се отнеме поминъка на цели групи от хора, дори народи, когато те биват оставяни да живеят в бедност и мизерия, без почти никаква надежда за нещо по-добро. На това му викам грандиозен акт на насилие.
И както казах отначало проявата на насилие винаги ще следва друга проява на насилие. Получава се омагьосан кръг от който няма измъкване. Мирният процес трябва да започне от някой, който ще каже “прощавам ти това, което ми стори. Нека сега да разгледаме настоящата ситуация и да се разберем така, че да престанем по-нататъшната война помежду ни”. Излиза, че човешкото общество представено от всеки един от нас не е дорасло за мирни отношения. Все още има в нас твърде много гордост, твърде много алчност, твърде много безкомпромисност, твърде много безчувственост. Това ни прави като цяло една планета, където все още Насилието се използва, за могат едни да вземат от други и по този начин да направят живота си по-добър. Планета, на която ние сме съгласни че законът на джунглата е над всичко друго. Винаги има мирен начин да се постигнат всички цели. Но е нужно да се търси баланса. И то всеки да го търси в себе си и да го открие. Така да се възпитаваме, че да израстваме съзнателни, отговорни за себе си и за всички други. Грижата за човека трябва да е винаги на първо място.

velaskes©25.03.2004