Анимал Планет(Планета на животните)

Всеки е гледал филми за дивата природа. Всеки си има представа как се държат дивите животните. Всеки е учил биология и знае за Дарвиновите концепции, за екологичното равновесие, еволюцията на видовете, оцеляването на по-силния. Така е устроен света на дивата природа. Само превъзходните екземпляри оцеляват. Те успяват да предадат гените си на следващите поколения и по този начин да усъвършенстват вида си. По този начин се създават условия за оцеляването на този вид, което е основата цел на заложеното равновесие в живота. Защо го пиша всичко това, накъде бия. Искам да направя връзка на животните с хората и поговоря за големите заблуди, които сме приели за истина сравнявайки се с представителите на фауната.

Човекът също е животно от гледна точка на видовото разнообразие на нашата зелена планета. Ние сме видът Хомо Сапиенс. За нас важат много, почти всички закони, които се отнасят и за другите животински видове. Основната разлика между нас и животните е наличието на самосъзнание. Ние сме единствения вид, който знае че един ден ще умре. Знае се, че някои животни също имат съзнание, а някои висши примати имат и самосъзнание(при определени условия самосъзнанието им се пробужда, говорим за зачатъци на самосъзнание). Обаче никое животно си няма представа за смъртта. Без всичко казано дотук ние хората си знаем, че сме по-специални. Нашата съдба не прилича на съдбата на животните. Животното се ражда за да запази вида си, неговата цел е да се храни, да отрасне, да се размножи и да даде поколение, да го изгледа докато то отрасне и успее вече да се грижи само за себе си. Дотук може да се каже, че и ние правим същото. Но ако си останем само в този цикъл на цели и стремежи – да ядем, да се съвокупляваме и да отглеждаме поколение то ние по нищо не се различаваме от нашите братя от дивата природа. Няма лошо, има хора, за които това е идеала за добро изкарване на живота. И аз поздравявам тези хора, когато не пречат на другите, докато живеят собствения си живот. Но нека онези, които са способни на много повече да не се ограничават само с това. Порочната практика идва, когато хора които са способни на много повече следват принципите за оцеляването на по-силния. На базата на този принцип и на принципа, че в природата благата са ограничени е изградена цялата съвременна човешка култура. Не сме успели да разберем какво е посланието, което имат за нас животните и законите в дивата природа и неправомерно сме заимствали принципи, на които би трябвало да се гледа само от контекстта, в който се намират, а именно условията в дивата природа.

Лъвът е хищник. За да се храни и да живее той трябва да приема месна храна. Затова лъва атакува други животни и ги убива, за да си набави необходимата храна. Убиването е част от живота на хищните животни. Това не значи, че след като ние хората сме на върха на хранителната верига имаме право да убиваме. Ние сме различни. Ние можем да се храним и да живеем без да приемаме месо. И това, че сме на върха на хранителната верига се дължи на възможността ни да разсъждаваме. Имаме изключителна по рода си висша нервна система. Нашите цели далеч надминават нуждата от осигуряване на храна. Затова и поставянето ни на върха на хранителната верига е неудачно. Ние просто имаме друга роля в дивата природа и след малко ще я изясня. Лъвът убива, за да се храни. Но колкото и да убива той няма да наруши природното равновесие в ареала, който обитава. Напротив, когато убива слабите, болните, бавните той създава условия на популацията на своята плячка да създава поколение, което ще запази дълго занапред вида си и няма да изчезне. Лъвът убива само толкова, от колкото има нужда. Разбирате ли религиозния момент. Лъвът никога няма да избие цялата популация, от която ловува за удоволствие. Той взима само колкото да се нахрани. Човекът само заради едното забавление може да унищожи цялото природно равновесие изживявайки се като върхът на хранителната верига(господарят на планетата). Това е факт. Човекът е съдействал за изчезването на немалко растителни и животински видове. Ако си представим планетата преди да е имало хора, знаете ли аз виждам едно идеално място. Дори и малко след появяването на първите хора и хилядолетия наред, когато хората още не са имали големи научни познания, без да са имали голям технически напредък, те са уважавали дивата природа. И са приличали на лъва, който ви описах. Днес някои хора от нашето световно общество надарени с власт и богатства не само унищожават дивата природа, не само нарушават цялата биосфера, но и си позволяват да убиват и други хора. Цялата ни култура е придобила подобен облик. Живеем в бетонните си градове почти изолирани от природата, от която сме произлезли. Възприели сме принципите на дивата природа като за наши собствени, за да имаме оправдание пред съвестта си, когато убиваме други хора, лишаваме ги от поминък и достойно съществуване и отнемаме бъдещето им и бъдещето на самата дива природа. Може и да преувеличавам, но то е съвсем малко.

Животните са чудесен пример. Можем да им се възхищаваме в множество страни от техния живот. Да вземем пак лъва. Това е смело благородно животно. Смел като лъв. Всяко животно има качества достойни за възхищение, които ние можем да олицетворим в човешкия си живот.

Нашата роля в живота е да опазваме живота. Вземете природата, не казахме ли че целта на природата е да се самозапазва. А ние хората сме по-умни от природата. Тогава нашата роля, като част от тази природа е да правим всичко по-силите си да я запазваме и подпомагаме. В едно друго време имам видение за хората, когато всички ще живеем в природата, за природата. Запазвайки собствения си вид и останалите видове от флората и фауната. Тогава ние ще се намираме на равнището на Божественото съзнание. Същото съзнание от което произлиза всичко живо и неживо.

 

velaskes©10.05.2004