Йесус от Назарет


Искам да ви разкажа за забележителния човек живял преди две хилядолетия, който е променил света след себе си.
Целта ми е да разбуля доколкото ми е възможно митовете и да покажа реалните страни от личността му и събитията около него.
Йесус е бил обикновен човек като всеки от нас. Син на майка си и баща си и любовта помежду им. Първата заблуда – че Дева Мария е била дева, когато го е родила. За целите на религията, които използват чудеса и небивали истории, за да впечатляват своите последователи много работи са се измислили в Библията. Йесус е бил Божи син, както всеки от нас е Божи син(или дъщеря). Знаете обичайните начини за създаване на деца. Няма някакви по особени чудеса в това. Йесус е минал през нормалното си детство и е израснал като млад човек усвоил занаята на своя баща – дърводелството. Все пак той е бил по-особен човек – човек със силно развито чувство за справедливост, голямо сърце, силен дух и вяра във себе си. Дърводелския занаят е почтен ала той не е бил достатъчен израз на великата душа обладала този младеж. Виждайки ужаса на живота около себе си и е бил изпълнен с желанието да промени нещата. Йесус е бил философски настроен човек, той е размишлявал дълго над проблемите – своите и на обществото, в което е живеел. Той е бил развита душа от последен стадий на прераждане на тази планета. Малко му е било нужно, за да пробуди всичко научено(припомненото) през многобройните си животи. И откривайки своя Аз той е разбрал предназначението си сред хората – а именно да бъде в помощ, да бъде светлината сред мрака. Похвата с лансирането му като Божия син в Новия завет е метафора. Божи син фактически е всеки, който като Христос се пробужда за истинското си предназначение а именно като пазител на живота.
Допускам, че Йесус е притежавал различни паранормални способности. Той е бил Медиум и е общувал с духовете на починалите, от които е получавал информацията за бъдещето си. Той е имал силни лечебни способности изразяващи се в биоенерготерапевтика и биомагнетизъм и др., с помощта на които е помагал на болните по-бързо да се излекуват. Като един от малкото хора постигнали просветление Йесус е притежавал меродавна мъдрост. Той не е говорил много, но малкото което е казал се е запечатало в умовете на хората като основно верую.
Представете си един такъв човек. Той е бил напълно свободен от задължения. Просто си е вървял по прашните пътеки на града, спирал се е отвреме навреме и е помагал на болните. Разбира се хората са се интересували как му се отдава толкова добре лечението, това за тях е изглеждало като чудо. Интереса е бил голям. Постепенно Йесус е започнал да говори на обществени места. И понеже той е говорил за любовта, за състраданието, разкривал е несправедливостта и лъжата много хора са го слушали и са му се възхищавали. За едни той е бил Месия, но други са видели заплаха за своето положение в обществото и всичките облаги произтичащи от това. Именно тези хора са го изпратили на кръста. Юда го е предал за пари. Римляните са го изтезавали нечовешки. Висшите църковни служители са го наклеветили пред римската управа и манипулирайки тълпата с високопарни приказки Йесус е бил осъден от собствените си съграждани на смърт чрез разпъване на кръст. Всеки е чувал за този развой на събитията.
Искам да ви обърна внимание какво е ставало в душата на великия човек Йесус Христос. Той е знаел, че бидейки различен от общоприетото обществото ще го унищожи. Но той не се е страхувал за живота си. За него е било по-важно да помогне на хората, на които може да помогне като ги излекува или като им вдъхне повече увереност в собствените им сили. Той е предчувствал, че близкия му ученик Юда ще го предаде. И вместо да му се сърди, той му прощава и се моли за душата му. Същото прави и когато жестоките римски войници го пребиват от бой и междувременно се гаврят с тялото му и го обиждат по най-отвратителен начин. Той им прощава. Прощава и на хората обхванати от злоба и ненавист, които го изпращат на кръста. Защо е бил толкова великодушен. Все пак никой не може да понесе толкова издевателства и да остане напълно спокоен. Знаете ли, Йесус просто е бил над тези неща – над страданието и над обидата. Свободен индивид, който знае че могат да унищожат тялото му, но никога душата. Той се е молил за онези, които са постъпвали така с него, защото е виждал, че в следващия им живот ги чакат изключително тежки изпитания като изкупление на стореното от тях зло. А за себе си въпреки смъртта на тялото си и жестоките страдания Йесус е виждал нов и прекрасен живот в рая на отвъдното. Загинал на кръста според завета тялото на Йесус възкръснало няколко дни след това. Но всъщност това е още една метафора за безсмъртната душа, която възкръсва. А тялото са погребали може би някъде, както е редно да се направи.
Дали е така, както аз представих нещата едва ли някой може да каже със сигурност, както и това, което е написано в Новия завет, но моята цел беше да придам доза реалистичност на събитията отпреди две хилядолетия. Йесус е пример за всеки от нас и за това, което можем да бъдем и да станем още сега. Той не е поставял правила, не е искал от името му да се образува религия. Просто е желаел да изживее своята най-възвишена представа за себе си като е в помощ на нуждаещите се. Да се преклоним за великата му саможертва в името на доброто на човешкия род. Да помним и да предаваме на нашите деца легендата за неговата смелост и отдаденост в името на най-възвишените човешки идеали и ценности . Амин!  

velaskes©20.05.2004