ЧИСТОТАТА


Да виждаш Чистота около себе си означава да й позволиш да се случи вътре в теб. А единственият начин да бъдеш чист е да бъдеш винаги честен и да уважаваш себе си. Звучи, сякаш е най-лесното нещо на света и наистина е така. Лесно е, защото бъдейки честен, установяваш едно състояние на равновесие и траен мир у себе си. В това състояние можеш да разкриеш същината си в пълнота - такава, каквато е. Изразяването на истината е най-висшата форма на Любов, която познавам. Проявите ми на Любов понякога изглеждат странни и студени, но те са проява на самата мен, а аз нямам друг избор, освен да Бъда. Бъденето ме поставя не само извън разбиранията на останалите хора, но и извън собствения ми ум. Понякога той се опитва да ме вкара в капаните си - поражда у мен представи, които закопняват да бъдат осъществени, а в същото време са далече от действителността, т.е. илюзия. Истинските си желания разпознавам по това, че са открити и насочени изцяло навън, изчистени от всякакви очаквания за отговор и нечия реакция. Именно очакванията са тези, които внасят страха и тревогата в живота. Иначе от какво бих могла да се страхувам? От нищо. Бих гледала света с отворени очи! Силата да разпознаеш игрите на ума и да гледаш на живота по този начин, се придобива с постоянно практикуване на простички неща, като тези, описани в Толтекска книга на Мъдростта например. Сега ще разкажа как точно се случва това при мен.
Първо трябва да кажа, че съм семейна. Съпругът ми е човек , който знае как стоят нещата без да е чел книги, има усет за енергията, нейното движение и сила. С времето той стана още по-дълбок, по-спокоен и интуитивен, което намали разногласията ни до принципни въпроси, като например - смъртта предимно болка ли носи или радост? обичам ли го, щом мога да живея без него и не ми липсва, щом мога да кажа и на други хора "обичам те"? И изобщо, напрежението в отношенията ни стана някак си по-фино и се издигна на по-високо ниво. Смятам, че е свързано най-вече с прекалената му чувствителност.
Имам един приятел, с който се запознахме преди две години по интернет и се виждаме отвреме навреме. Можем да говорим за всичко, което ни се е случило - обикновено и необикновено. В такива мигове се чувствам толкова пълна и завършена, сякаш Бог слиза на земята или съм в утробата на майка си, сякаш съм достигнала предела на щастието и съм готова за свършека на света. Той ми подари едни дискове с филми, а аз ги приех, знаейки, че мъжа ми ще се огорчи. И това се случи. Духовитият Ницше е описал тази ситуация много сполучливо : "След разпра между мъж и жена, единият страда предимно от представата, че е наранил дълбоко другият, а този страда предимно от представата, че не е наранил достатъчно партньора си, и затова се опитва с помощта на сълзи и разстроени физиономии да го натъжи допълнително". Най-странно ми беше, че не изпитвах никакво чувство за вина. Беше ми тъжно само, защото не проумявах как приятелските чувства между двама души могат да наранят по някакъв начин трети човек. Но бях готова да жертвам всеки и всичко в името на няколко съвършени мига. В края на краищата, чувството на обида у съпруга ми не ме засягаше, то си беше лично негов избор. Моят избор беше да продължавам да поддържам отношенията си безупречни. И знаех как се постига това. Когато срещна у друг човек някакво качество, което обикновено се смята за отрицателно, да подмина това му проявление без да му отделя капка внимание. По този начин лишавам тази му страна от храна, т.е. от енергия и тя престава да съществува в съзнанието ми. С положителните аспекти на човека постъпвам наобратно - давам им сила.
Та няколко дни по-късно, в неделята излязох на разходка. Сама. Без да имам основание да го правя - нямах със себе си куче, дете, приятел или велосипед... Часове преди това имах намерение да правя рецензия на "Погнусата" от Жан-Пол Сартр. Щях да пиша за това колко навременни и пълни със съдържание са всички срещи, за това как разлиствайки книга, всъщност вземаш в ръце собствения си живот - съществуващ, но нуждаещ се от осъществяване, за излишъка от свобода, на която непрекъснато трябва да даваш смисъл и насоченост, за това, че Вече съм се докосвала до нещата, които живеят ей така, без да съзнават собствения си смисъл и дори съм станала като тях... Да, ама не! Чак него ден стигнах до дъното. Разхождах се и дори дишах без достатъчно основание. Просто избрах да дишам. Така и обяснявам действията си напоследък. Като ми зададат въпроса „Защо?”, отговарям „Защото така избрах!” Колко съм честна! Казвам „Така избрах.Така поисках.”, защото тези са думите, които се приемат от хората и по-нататък, ако упорствам, мога да не дам обяснение защо е точно така. Просто обяснение няма, би трябвало да кажа „Така е. По този начин стоят нещата и в мен те са непроменими.” Съзнавах, че именно от подобни настроения някои хора излизат луди, а други посягат на живота си. Аз обаче се почувствах като ваденка, бях плътно залепена за стъклото на света и не можех да мърдам ни напред ни назад. След няколко дни се получи нещо като просмукване и успях да мина през стъклото. Влязох в живота си и разбирайки безсмислието на всичко, което щях да правя, се почувствах освободена и щастлива. Можех дори да избера да уча право. Какво от това, че смятам съдилищата за излишни? Или че мога да пратя в затвора невинен? Щом играта изисква някакъв ход, какъвто и да е.... Най-силно почувствах свободата в работата си. Смятах я за твърде спокойна и лишена от предизвикателства. Но аз влязох в това спокойствие и разбрах, че вътре в него има динамика, има непрестанно движение. Чувствам се като да съм влязла измежду частиците на камък. Захласвам се във всяко писмо, във всеки договор, в буквите и подредбата им, в изящността им, влагам се цялата и изпитвам безкрайно удовлетворение. И после, като ми кажат, че служебната бележка, която съм написала изглежда "тържествено”, разбирам, че съм успяла да Бъда Себе Си. Или както казва Емерсън "Прави своето и аз ще те позная".
Случи се така, че сама стигнах до изводите на древните толтеки. Според тях има няколко правила, които човек трябва да спазва, за да съхрани енергията си и да живее наистина като свободно същество. Първо - бях безгрешна в словото си и не излъгах мъжа ми за дисковете. Второ - не помислих за неговото решение да се обиди като за нещо, което ме засяга лично. Трето - използвах освободената енергия, за да правя всичко с удоволствие и по възможно най-добрия начин. Това е пътят на Чистотата, плавен и естествен, лесен точно толкова, колкото е лесно за реката да тече в коритото си. В крайна сметка удовлетворението ми даде устойчивост и увереност, че хармонията е пълна и Съм Себе Си, Съм Чистотата.

MBIRA©21.05.2004