Този път реших да напиша нещо за взаимоотношенията.
Първо трябва да има взаимоотношения най-малко между двама души, това е ясно. После всяка страна да постига целите свързани с тези взаимоотношения. А след това в процеса на тяхното развитие и осъществяване, за да не възникват проблеми добре е всеки да е наясно отлично за онова, което могат да му донесат самите взаимоотношения. За да знае кога да се коригира, да спре или пък действа своевременно. Неизвестността, ражда съмнения, а съмненията сриват доверието, а като няма доверие и взаимоотношенията се свиват все повече и повече, като на определен етап могат да стигнат точката на пълния антагонизъм. Трябва ли да се стига до това положение? Мисля, че ако се изяснят нещата още в първия случай, когато имаме някакво съмнение или се намираме в неизвестност, могат да се предотвратят големи потенциални последствия. В "Разговори с Бога" се казва, че най-добрия приятел е този който може да бъде използван, така че и двете страни да получават удовлетворение от общуването. И аз съм съгласен с това. Фактически всички ние точно това правим, докато общуваме с някого. Използваме го. И той(тя) ни остават да го(я) използваме за едно, а в същото време ние се оставяме да ни използват за друго. Може би самата дума “използвам” в този контекст звучи грозно, недостойно. Просто така сме свикнали да мислим, когато някой се възползва от нас, а след това, когато ние имаме нужда от него се измъква. Да оставим това значение на думата. Именно възможността да използваш предимствата на другия е градяло и винаги ще гради взаимоотношенията. Ако става въпрос за приятелството, тук вече се наместват и други променливи. Приятелите отново се използват взаимно, но когато има пауза, в която единия няма за какво да бъде използван от другия, този друг не го изоставя в труден момент, а продължава да се оставя да бъде използван. Сиреч принципа танто за танто е в по-разсрочен вариант с тенденция към отмяна. А най-добрия пример за такова отношение е това със самия Бог. Разбирате ли. Божията любов е безусловна, получаваш я винаги и никога не се налага да даваш нещо насреща. И затова Бог е най-добрия ни приятел. Всеки се обръща към тази сила, когато се намира в много голяма беда.
Но да не се отклонявам твърде много от темата. Да вземем отношенията мъж-жена. Едно отношение, което често се изпълва с големи отклонения. Направо се превръща на моменти в ад. Защо е така. Едва ли бих могъл с няколко изречения да обясня това, дори и най-общо, но се сещам, че най-големия враг на това отношение и на всяко друго е крайният егоизъм. Но с това не искам да заклеймявам егоизма, това качество има своето голямо значение. Обаче когато от егоизъм не можеш да направиш компромис, когато от егоизъм не можеш да приемеш друга гледна точка, когато от егоизъм пазиш това което имаш само и предимно за себе си, когато от егоизъм проявяваш излишна гордост, това вече се превръща в сериозна пречка за използване на взаимоотношенията. И фактически чрез крайния си егоизъм ги дискредитириме. Търпимост, опит за разбиране на другия, изслушване, подкрепа, съгласие, отстъпване на своя интерес, това ако имаме мъдростта да го използваме винаги върши работа.
Иска ми се да го кажа съвсем просто, така че да можете да ме разберете и да няма двусмислие. Използвайте хората около себе си, когато те ви позволяват да ги използвате, бъдете благодарни за това, което получавате и по този начин оставяйте и вас да ви използват. Мисля, че това да дадеш на някого шанса да се почувства полезен е едно от най-великите двустранни чувства, които могат да се породят във взаимоотношенията. Ако имате нещо в повече не се колебайте да го раздавате, ако ви трябва нещо не се колебайте да го поискате. А ако ви отказват не се гневете прекалено много и не се отчайвайте, опитайте да поискате отново от някой друг.
Сигурно за да се състави перфектна рецепта за добри взаимоотношения трябва да се изпишат мащабни трудове, така че въпроса остава открит, а това което написах аз тук е само преповтаряне на вече съществуващи истини.
Бъди здрав и силен, мир и любов!

velaskes©2003