Безполезността на православието


Появяването на наченки на нова обединяваща всички българи религия се дължи на празнината, която оставя традиционната православна вяра в този изключително важен аспект от човешкия живот. Православието и неговите стожери – църковното настоятелство със своята апатична политика относно проблемите, които вълнуват съвременния човек постепенно си подписват смъртната присъда. За какво най-общо един обикновен българин използва православната вяра. Да кръстят децата му, да осветят бизнеса му, да опеят за опрощение починалите му близки или да запали свещ в храма, когато има някакъв проблем и иска нещата да се решат в негова полза. За останалото, а то е толкова много тази религиозна система е глуха и неадекватна. Много пъти съм се чудил, защо поповете пеят своите песнопения пред публика, след като нищо не се разбира в думите им. Защо нямат един ден примерно неделята, в който да говорят в църквите пред хората за вярата, за нещата които са написани в новия завет. Да тълкуват притчите и да обясняват важността на живота на Христос. В САЩ има много протестантски религии, които са поели нишата, която е останала празна от католицизма. Примерно да вземем баптистката църква. Там са добре дошли всякакви хора и бели и черни, за разлика от католическата църква. Всяка неделя свещениците тълкуват пасажи от библията. Хората в църквата пеят хвалебствени на Бога химни. Изказват се пред всички, споделят радостта и болката си. Тоест те вече са част от религията, участват. Тя ги сплотява и дори да не е съвършена им дава сила да се борят с ежедневните си проблеми. А къде е изчезнал духа, който да обединява българите религиозно. Мисля, че всичко това се дължи предимно на църковната клика, която отказва да се промени, така както се променя и живота. Старата вяра робува на старите канони. Колко хора ходят на църква днес и по какви причини – малко хора и причините са по-скоро неприятни. Когато човек се срещне със смъртта на близък и когато е бил напълно неподготвен за тази среща. И т.н и т.н.
Българина е начетен, образован с висока обща култура. Обича живота, обича и удоволствията, които може да му предложи същия този живот. С какво може да го впечатли православието. Затова и религията е толкова далеч от него. Националната ни религия изглежда е в същата криза, в която е и цялата ни държава. Вместо да е еталон и опора в труден момент за всеки от нас самата църква е в нокаут. Сигурно всеки от нас е запознат с далаверите, които се въртят между поповете. Много от тези “святи” хора са корумпирани и слуги не на Бога а Чичко Паричко. Не в един скандал са били замесени църковните служители. Но да не забравяме, че държавните религии са още една форма на власт и дава възможност на непочтените люде да се облагодетелстват. Спомняте си си ясно за разкола и образуването на два синода. Като два клана звучи... Какво да говорим повече. А човек не може да живее без вяра. Вярата е опора и сигурност. Вярата лекува душевни рани и открива нови възможности. Ако не вярваш в съкровени неща се превръщаш в звяр, който не се спира пред нищо за да задоволи безкрайните желания на своето его. Ето защо алтернативните източници на информация за нови религии и вярвания имат такъв успех. Книжния пазар е залят с езотерична литература и всякакъв друг вид друга литература, който се занимава с душата – психология и психоанализа, самоусъвършенстване и др. Почти всеки е запознат най-общо с останалите световни религии. А някои дори сме стигнали и по-далеч в своето търсене. Те всички си приличат най-общо. Целта, поради която са се появили може би е различна. За управляващите – да наложат властта си над своите поданици, за обикновените хора един вид отдушник от всекидневното напрежение.
Ясно е, че поради празнотата, която оставя в нас православието сме тръгнали на пътешествие към една нова вяра, която да изгради в нас един нов морал, за да живеем отново спокойно и достойно. Не искам да кажа, че православието е безполезно за всички. Но е сигурно, че то е безполезно за мен. Безполезно е за моите приятели, за много хора, които познавам. Почти никой от тях не ходи на църква, а ако ходи то е рядко и от куртоазия към своите по-стари близки. Това са фактите. Православието като идея има много хубави страни. Но като изпълнение от страна на “светите” му служители е цяла трагедия.  
А е изключително важно всички ние, които имаме един нов и относително близък светоглед и нови схващания за религията да се обединяваме, да се срещаме и да общуваме. Споделеното тогава ще стане и истинско. България има неистова нужда от нова и силна вяра. В следващия коментар очаквай продължението.

velaskes©20.06.2004