(Моята)Нова религия


Започвам своя коментар с един за мен риторичен въпрос. Има ли човек без собствена религия? Ако виждаш нещата от моята гледна точка ще знаеш защо за мен този въпрос е риторичен. Но първо да изясня най-просто какво значи религия. Едни ще кажат, че това е вярата в Аллах и Мохамед, който е неговия пророк, други пък се кланят на Мойсей, който повел евреите към обетованата земя и им е дал закони, по които да живеят. Трети ще ти кажат, че твоята религия е православното християнство и единствения начин Господ да те чуе е да отидеш в неговия дом – църквата. И т.н. Религията, това е чисто и просто вярата в нещо, което в особено силна степен организира и мотивира фундаментално живота ни като хора. В тази твърде широка моя дефиниция се вижда ясно, че всеки човек има своя религия, чрез която направлява живота си дори и на подсъзнателно ниво.
Не можеш да избягаш от вярата. Така сме устроени. Като че ли вярата е залегнала вътрешноклетъчно в нашето уникално ДНК. Това вече не го знам със сигурност. Както и да е.
Сега да поговорим за държавните религии. Християнство, будизъм, индуизъм, ислям. Аз няма да подценявам тяхното значение. Те имат своите многобройни добродетели, своите многобройни поклонници, на които носят мир и светлина в техния живот. Имат свойството да създават морал. Но понеже в създаването на всяка една от тях в по-голяма или по-малка степен са участвали хора с недотам безкористни цели те съдържат и много идеи, които за мен нарушават свободата на човека и застават срещу истинската му същност. Историята е показала до какви изстъпления е довело изопачаването на чисто божествените идеи дошли от посредничеството на пророци и медиуми. Просто за пример поинтересувай се какво е направила испанската инквизиция или пък какви са последствията от кръстоносните походи в името на Бога. И до ден днешен объркани хора убиват други хора с ясната мисъл в главата си, че така е най-правилно, така би искал Бог. Държавните религии не работят. Те не дават смислени отговори на най-важните въпроси, които вълнуват всеки човек. Вместо да дават сила, те я отнемат. Нуждата от нещо ново, нещо свежо, нещо себеутвърждаващо налага откриването на нова вяра. Навярно този порив не е от днес. Убеден съм, че през цялото съществуване на човечеството е имало хора, които са изобличавали лицемерието на институционализираните религии и са търсели нещо ново отвъд тях. В нашето ново и динамично съвремие човек има възможност да избира от множеството философии и религии. Демократичното общество дава право на човек да вярва, в каквото си иска, стига да не пречи на останалите. И това трябва да знаеш си е наше наистина изконно човешко право. Но да си дойдем на думата. Как си представям аз моята нова религия. Понеже не искам да ангажирам никой друг с това, в което аз вярвам, ще говоря само от мое име. И така. Вярвам че има Бог, който от положението на моето човешко разбиране е изключително сложен и неопределим процес. Но в най-общи линии важното е, че Бог е Любов, и че цялото му творение има добри цели. Ние хората сме неразривно свързани с Бог чрез нашите души. Душите ни са подобие на Бог, но са си наложили по някакъв начин, че трябва да забравят за това, за да могат чрез своя избор да се познаят отново и самостоятелно, че са Бог. Затова и живеем тук на Земята в тези човешки тела. Имам много здрава и силна вяра в тези неща. Те ми дават изключително спокойствие и увереност. Страховете ми изчезнаха и продължават да изчезват. Единственото, с което се преизпълвам все повече и повече е преклонение и екстаз към живота. Нямам нужда от посредници, за да общувам с процеса, който наричаме Бог. За мен това е нещо интимно. Не е нужна показността. Богът е вътре в мен. Църквата е в мен. Нямам нужда и от свещеници, които да ми напомнят, че вярата носи морална отговорност. Просто това ми е пределно ясно. Нямам нужда и от правила, които идват извън мен, които целят да обуздаят огромния ми егоизъм. Вече сам си създавам правилата и ценностите. Вярвам в себе си. Вярвам и в другите. Вярвам във възможността, че заедно с нашите мисли, думи и действия бихме могли да създадем един по-хубав свят. Свят, в който да работим, да отглеждаме семейството си, да се забавляваме непринудено, с усмивка и радост в душата да живеем. Ти, който четеш това иска ми се да ми направиш една услуга. Ако и ти искаш такъв свят започни да го проектираш в ума си. Колкото повече хора ставаме с тази вяра, толкова по-реален ще става този нов свят.
Като се огледам хубаво защо ми е трябвало цялото това търсене откривам съвсем обикновени причини. Липси. Липса на любов, липса на свобода, липса на смисъл. Някои основни неща, които би трябвало човек да получи още в детството си, като възпитание от неговите родители и среда в която расне и да премине по-нататък в живота като един независим и необременен човек, който свободно може да изразява чувствата си, да обича и да прави своя избор според своите предпочитания. Съвсем прости неща, но липсата им нарушава целия баланс на нещата. Новата ми религия дава и любов, и свобода, и смисъл. И още повече, тя дава разбирането, че любовта, свободата и смисъла са част от мен и единствено моя избор дали да ги използвам или не, ме дели от тях. Така че аз нямам вече какво да търся в тази посока. Загубеното се намери. Какво ми остава сега. Какво остава за един щастлив човек, освен да се радва на този прекрасен живот изпълнен с толкова много красота.

velaskes©27.06.2004