Целите на клонирането - мисия невъзможна


От няколко години темата за клонирането на човека е актуална и буди любопитни въпроси. След успешното клониране на едно животно – овцата Доли, научните кръгове, които са посветени в това умение възлагат твърде много надежди и в клонирането на индивиди от нашия вид. Засега в развитите страни, където тази процедура има шансове да се реализира е забранено клонирането на хора, поради етични съображения. Но никой не знае какво ще стане след примерно 10-тина години.
Да разгледаме основните очаквания, за които мечтаят учените поддържащи осъществяването на клонирането на хора. Явните надежди, които се споделят в общественото пространство и които като че ли не будят толкова нашето възмущение са няколко. Първите са от медицински съображения. Възможност за клониране отделно на човешки органи и спасяването на живота на хора, които чакат трансплантация. Смята се, че по този начин ще се създават здрави органи, които не само ще заменят нефункциониращите, но и няма да бъдат отхвърлени от организма на конкретния човек, понеже са получени от негови собствени клетки. Сърце, черен дроб, крайници, кожа, очи, всичко от каквото имаш нужда. Изглежда като чудесна възможност нали. Стига да е осъществимо без да се нарушават моралните норми. Представете си, че за добиването на тези органи се клонират предварително цели хора за единствената цел да станат донори на някой мултимилионер. Представете си едни деца, които се отглеждат като зеленчуци до определена възраст само заради това, че в тях растат желаните органи. Това е един от рисковете на тази практика. Безскрупулни учени да използват тайно тази възможност с цел собствено обогатяване. Не би било неморално, ако науката достигне тайните в отглеждането отделно на човешки органи, без да е необходимо те да растат в цял човешки организъм.
Сега ще минем директно в научната фантастика. Защото за мен създаването на пълни двойници на известни личности от науката, философията, киното, музиката и т.н. чрез клонирането е нелепо. Сега ще ти обясня защо. Ясно е, че дори и да е възможно толкова сложно нещо, като създаването на човек от негова клетка то общото между оригинала и клонинга със сигурност ще е в пълната прилика в техните тела, както при еднояйчните близнаци. И всичко спира дотук. Защото, както вече се убедиха и голяма част от учените по-важна е средата в която ще расте клонинга. По никакъв начин не може да се симулира същата среда, в която е израснал един Айнщайн. Клонинга ще прилича на него, но един Бог знае дали изобщо ще се интересува от наука, както своя оригинал. Понеже съвременната наука е все още като кон с капаци тя не отчита още едно много важно нещо – наличието на човешка душа. Дори и да се клонира Айнщайн, вероятността душата, която ще бъде избрана да се всели в новото тяло на този клонинг да е същата е нулева. Понеже душата на Айнщайн е уникална и тя е минала след живота си като Айнщайн на друго кармично ниво. А щом душата е различна, вече имаме един съвсем различен характер, с различен манталитет и различни наклонности. Предполагам, че добре ме разбрахте. Душата е в основата на човешкия живот. Все още недоказана и непризната теория в научните кръгове, но за мен и за милиони други хора тя е реалност. И пречупвайки целия живот през нея ние виждаме всъщност най-добрите възможности, от които можем да се възползваме и тези, които са обречени на провал.
При всички случаи клонирането на хора, по някакви други подбуди освен нормалните(като алтернатива на обичайната практика за създаване на хора – секса) е неетично и недопустимо. Една от нашите най-прекрасни черти като човешки същества е това, че сме различни – умни – глупави, ниски – високи, слаби – дебели, радостни - тъжни и т.н. Ако всички станем красиви, високи, интелигентни, оптимистични и ефективни не смятате ли, че ще се обезличим като хора в огромна степен. А да не говорим, че ще се обезсмисли животът като изпитание чрез преражданията. Поради простата причина, че всички ще станем еднакво умни, красиви, здрави и т.н. А там където не можеш да различиш себе си от другите определението на собствения аз изчезва. Да не продължавам повече. Мисля че ме разбираш.
И в този дух, ако поразсъждаваме ще видим още колко много аспекти на този проблем могат да се разкрият.

velaskes©27.06.2004