Марс - обетована земя или гибелна цел

След като първия човек отиде в космоса, след като първия човек стъпи на Луната започна космическата ера. Границите в достигането на космоса паднаха(поне на космоса в орбита на Земята). Дори в днешно време срещу солидна сума пари човек може да стане космически турист и да види Земята от международната космическа станция. Прекрасно нали. Ще има тенденция към увеличаването на достъпността на тази услуга но до една определена степен. Е, едва ли всеки ще може да си позволи едно такова пътуване. Но и не всеки би могъл със своя организъм да го понесе. Знаем, че да си астронавт е равносилно да си в екстремни граници издръжлив, понеже при изтрелването на ракетите ускорението е много високо. Освен това телата ни са направени да живеят в условия на гравитация, докато там горе липсва такава.
Марс, малка планета, която след Земята е втората на възможно по-благоприятно разстояние от слънцето. Една нова цел си е поставила космическата агенция на САЩ – НАСА(в сътрудничество с Европейската агенция и руснаците), към 2015 – 2020 да изпрати космически кораб с екипаж от хора на борда до Марс. Засега тези планове са нищо повече от хипотетични. Ясно е, че пътуването на този етап от развитието на технологията за скоростта на движещите тела е невъзможно. Понеже би отнело твърде дълго време. Необходимо е, да се открие придвижването със скоростта на светлината. Но дори и това да е възможно, не мислите ли че телата ни не са пригодени за такова натоварване? Има различни теории. Като цяло учените възлагат надежди. Колонизирането на Марс е възможно. Но представете си кой би се съгласил да тръгне на такова пътешествие и да стане пионер в завладяването на един изключително враждебен свят като тази планета. Температурите там са екстремни, минус 150 градуса по целзий през нощта. Няма кислород, няма храна. Само скали и скали докъдето ти стига погледа. Плановете са, като се открие вода чрез определени мероприятия да се създаде марсианска атмосфера и постепенно да се заселват там да живеят човешки колонии. Засега дори не е доказано, че там има вода под формата на лед. Но дори и да има вода, създаването на атмосфера макар и само в един изолиран участък изглежда непосилна задача.
Защо ни трябва да напускаме нашата прекрасна зелена планета, където имаме всичко необходимо и да желаем с нашите тела(които са пригодени за живот само в земни условия) и да се пренасяме на Марс, където откровено липсват каквито и да било условия за живот.
Някои хора с лека ръка гледат на това. Те си казват, че един ден Земята поради нарасналата индустриализация ще бъде толкова замърсена а нейната екосистема разрушена, че ще трябва да си търсим друго място за живот. Уважаеми дами и господа не е ли наглост да се говори по този начин. Нима не е в нашата власт като човечество да престанем да замърсяваме майката земя и да възстановим нейната екосистема вместо да си търсим нова планета за живеене. Земята е идеалната планета за живот на нашите тела. Може би е малко по-топло или малко по-студено от колкото ни се иска. Но ще те питам тогава като отидем да живеем на Марс :).  Просто мястото ни не е в космоса, не е и на други планети. Мястото ни е тук. Когато при смъртта се разделим с нашите тела с душата си ще можем да пътуваме свободно и на мига до всяко кътче на цялата вселена. Дори когато сме все още в телата си при определени(и все още не съвсем ясни) условия ще можем да правим това. Но много хора не разбират и те приемат за истина тези неща. Защо не се съсредоточат пари и усилия не над изследването на космоса, а над изследването на душата, защото тя е самия необятен космос. Защо ни е нужно това изтезание бих го нарекъл, да подлагаме телата си на такъв тормоз, за да се окичем накрая с постижението че сме стъпнали на Марс. Струва ли си усилията, струва ли си жертвите, които ще се дадат. Може би пътуването до Марс изобщо няма да се осъществи, но все пак темата е интересна и дълго ще продължава да вълнува изследователските умове.

velaskes©27.06.2004