Човекът е извор

Всички ние сме ЕДНО. Има само един човек и в него е въплътено цялото мироздание. Всичко е в него и всичко произлиза от него. Виждаме много хора около себе си, цялата планета е населена от милиарди човешки същества и всеки ни се струва различен, отделен. Редно е да се запитам защо си мислим, че всеки е различен и отделен, след като вярвам в първото съждение, че всички сме едно цяло. Там е работата, че това е една от илюзиите, които не успяваме да уличим и допускаме да мислим, че е истина. Другите ни изглеждат различни, но не са. Ако си позволиш да навлезеш в дебрите на разбирането си за другите, да усъвършенстваш познанието си за човека, да научиш повече за неговия характер, навици, поведенчески характеристики неминуемо ще установиш, че всички хора си приличат. Всеки има капацитета да бъде като всеки друг. Всеки е минал през един или друг начин през изпитанията на другите. Всички се стремят към едни и същи неща в генерален аспект - щастие и любов. Ние сме Едно. И всеки от нас е изворът на собственото си благополучие. Какво представлява живота ни сега. Търсим извън себе си онова, от което имаме нужда и даже не съзнаваме че това, което сме тръгнали да търсим се намира вътре в нас, не е някъде там отвън, то се генерира от нашата душа и наподобява един непресъхващ извор, има от него в изобилие.  Влизаме в отношенията си с другите, за да търсим любов, смятаме че сме я намерили, влюбили ли сме се, надяваме се да ни обичат, правим всичко възможно за това, понякога целия ни живот се върти около идеята да намерим някой, който да ни обича и да запазим любовта му. Но сигурно много от вас са се разочаровали от този тип отношения, защото да изискваш да те обичат не води до нищо съществено. Когато процеса е едностранен, тоест само да чакаш да те обичат, енергийния обмен при тези изключително зареждащи иначе отношения секва. Истината е, че не е нужно да търсиш любовта на другия, а преди всичко трябва да я откриеш в себе си. Уверявам те, има я, там е, чака да бъде намерена. Когато я откриеш в себе си, не се възгордявай, не се опиянявай, предназначението на любовта не е за това. Тя е в теб, за да я раздаваш. Обичай, преди да те обичат. Дай преди да ти се даде. Човекът има свойството да е в непрекъсната връзка с енергията на Вселената. През него тече магистрала от енергийни нишки, по които непрекъснато се подава информация. Там е работа, че при някои тези канали са по-отворени, понеже самите хора са се отворили за тях. Колкото си по-отворен за божествената информация толкова повече съзнаваш, че всички важни неща произтичат от теб. Няма какво повече да се търси извън самия теб. Всичко, което ти е нужно е в теб. Тогава всичко ще ти идва отвътре. Любов, радост, щастие, спокойствие, мъдрост, настроение, самочувствие - всички са в теб и са под твоя контрол. Можеш да ги извикаш по всяко време. Можеш да ги използваш както сметнеш за най-добре в конкретната ситуация. Искам хубаво настроение? Ами не ми трябва нищо външно, за да си го създам, зная че го има вътре в мен и се поддържа непрекъснато, давам му зелена светлина и то излиза, аз ставам перфектен израз и безкраен извор на хубавото настроение. Не ми е нужно да ходя някъде, да се срещам с някого, да правя нещо, за да имам хубаво настроение. Достатъчно ми е да съм във връзка с положителната божествена енергия и хубавото настроение ще се оформи като неотлъчна част от самия мен независимо от всичко, което е извън мен. Ако успееш да приложиш това разбиране в собствения си живот то ще те направи много по-удовлетворен(а), защото щастието ти ще идва от неизчерпаем източник и няма да зависи от външни фактори. 

velaskes©13.07.2004