Заложниците в Ирак

Както винаги, новинарските емисии(особено по BTV) вдигат много шум около всяка по-мащабна трагедия, която сполетява българите. Това им е работата, все някой трябва да обръща по-сериозно внимание. Възможно е да се помогне по този начин, освен това акцентирайки толкова силно върху тези новини журналистите успяват да задействат тромавия държавен апарат да си размърда задника и да предприеме конкретни стъпки към решаването на съответния проблем. Но не пиша това, за да го говорим за ползата от журналистите при кризисни ситуации, искам да разясня какво би било редно да е нашето отношение към ситуацията с българските заложници в Ирак.

Това, което се случи и продължава да се случва там безспорно е трагедия и аз искрено съчувствам на семействата на двамата шофьори. Но едва ли трябва да се гледа на това като на общонационална трагедия. Известно е, че сега в Ирак положението е размирно, опасно е за чужденците, които влизат и пребивават в границите на тази държава. Знае се, че там има безскрупулни терористи, които само търсят сгоден момент, за да заловят някого от тях и да го екзекутират привличайки медийното внимание на световната общественост към своите лични мотиви. Мисля, че всеки знае за тази опасност и въпреки това се намират хора, които да рискуват живота си в името на своята работа и евентуалните пари, които биха могли да спечелят. Или печелиш или губиш, хазартен избор. Но все пак е избор. Дори и след новините за залавянето на българските шофьори и екзекуцията на единия към Ирак потока от български камиони не е престанал. Ами аз на това му викам чисто и просто да си вкараш главата в торбата и го възприемам като израз на свободен избор или да направиш парички от курса си до Ирак, или да попаднеш в ръцете на терористи и да бъдеш обезглавен от тях. Няма какво повече да се говори, няма какво повече да се шуми. Проблема на тези шофьори е преди всичко личен. Човек може да си изкарва прехраната по хиляди начини, без да се налага да си рискува живота. Сигурно някой ще кажат "отишли са за да спечелят пари за семейството си и да му осигурят по-комфортен живот", да ама сега семействата им останаха без планираните пари и без обичните си съпрузи.

Човек има право да избира и това е най-голямото му право, право дадено от самия Бог. Всеки наш избор има определени последствия, за които само ние, които сме направили избора можем да бъдем отговорни. Никой не е искал да попадне в ръцете на брутални убийци и да бъде лишен от живота си, никой. Но предприемайки курс към Ирак всеки би трябвало да съзнава, че това може да му се случи. Мисли уважаеми читателю какви ще са последствията от всеки твой избор и готов ли си да ги приемеш такива каквито са, защото в крайна сметка отговорността ще остане твоя.  

velaskes©18.07.2004