Самоубийството

Самоубийството е феномен, който се наблюдава само при нашия вид. Няма животно, което да е способно на такова деяние. Това е така, защото само ние сме до такава степен съзнателни, че можем да гледаме на себе си и на живота поотделно. Съзнаваме, че сме живи, съзнаваме и че можем да умрем. Съзнаваме и, че самите ние можем да предизвикаме смъртта си. Когато един човек има самоубийствени(суицидни) мисли, това трябва да ни подсказва, че той(тя) се намира на дъното, в пълна безнадеждност. Би могло да е съвсем малък проблем, примерно че любимия човек не е отвърнал на чувствата му, а може да е нещо много сериозно и страшно, примерно да е останал парализиран до края на живота си и да живее в крайно неудовлетворение от тази перспектива. Примери могат много да се приведат. При всички случаи те ще покажат, че човек страда и още нещо, което е по-важното, той не може да се справи с проблемите си, чувства се изолиран, изоставен, непотребен на никого, презрян, дискриминиран и му идва до гуша както се казва от всичко това, каната прелива и той предприема самоубийството като начин за измъкване от сложната ситуация. А проблемите му често не са един или два, те са се натрупали, усложнили са се до немай къде и дори вече не им се вижда началото. Всеки може да стигне до такава точка. Не си мислете, че само хора с лабилна психика попадат в списъците на самоубийците. Животът в човешкото тяло е много труден и ограничаващ. Душата идва от свят, където се чувства напълно свободна и навлиза в свят, където ограниченията са навсякъде. На някои това им идва нанагорно, те са едни от малкото, които се самоубиват по такива причини.

Искам да подчертая, че в този коментар говоря само за самоубийството на човешкото тяло. И нека никой не тълкува погрешно думите ми. От вселенската божествена перспектива самоубийството е напълно несъстоятелен акт. Нито можеш да убиеш, нито пък можеш да се самоубиеш, колкото пъти да го правиш оставаш жив, душата ти оцелява. Нейната същност е неразрушима или чисто и просто казано - вечна.

Може да си мислиш, че като се самоубиеш ще избягаш и ще си решиш проблемите, но се лъжеш. Закона на кармата не би допуснал никакво отклонение. "Каквото си надробил това ще си сърбаш". Когато унищожиш тялото си, това което си надробил си остава неизсърбано и ще ти се наложи отново да си вземаш тяло и отново да минаваш през старите изпитания, за да приключиш с кармичния си дълг. Неизбежно е.  Истината е, че имаш свободния избор да направиш каквото си искаш с тялото си. Но каквото и да направиш уроците, които имаш да научиш няма да ти се разминат. Така че, по-добре е още сега да се вземеш в ръце, да видиш какво можеш да промениш в живота си, от какво старо да се откажеш(това, което вече не ти върши работа) и какви нови идеи би могъл да възприемеш(които ще ти помогнат да си стъпиш отново на краката и да живееш като нормален човек).

Чел съм, че когато посегнеш на живота си и убиеш тялото си, чието време не е дошло, душата не може да се отдели напълно от него седмици наред и усеща как то се разлага. И когато все пак се освободиш от тялото си, ще те очаква една групичка приятели в отвъдния свят, които няма да са много очаровани от смелостта, която си проявил в последния си човешки живот. Те няма да те осъждат, няма да ти четат конско или нещо такова, дори напротив ще гледат да те заобградят с колкото се може повече обич, но ти самия ще усещаш неудовлетвореност от постъпката си, ще виждаш колко лекомислено е било да прекратяваш живота на тялото си. И единственото ти желание ще бъде да се върнеш колкото се може по-скоро пак на Земята и да минеш през подобни изпитания, така че този път да ги преодолееш.

Самоубийството не е решение. Представяш ли си, ти избираш възможно най-крайния вариант измежду милиони други нетолкова крайни. Не е ли по-добре да падаш, да ставаш, да губиш, да си на дъното, да си сам, да нямаш подкрепата на никой и всичко най-гадно, което можеш да си представиш от това да вземеш най-крайното решение. Аз предпочитам да изпитам всичко най-гадно и когато умирам да мога да кажа, ето направих всичко по силите си, раздавах се докрай и чак тогава не се получи, но никога преди това не съм се предавал.  Ясно е, че с този коментар квотата на самоубийците няма да спадне. Просто защото самоубийството също е изпитание за каляване на духа.

Да си дойдем на думата и за необходимото самоубийство или както се нарича - евтаназията. Какво представлява евтаназията. Това е способ за съкращаване на страданията на безнадеждно болни хора, като по тяхната собствена воля се прекратяват жизнените им процеси от трети човек(лекар или в присъствието на лекар) в името на достойната смърт, която всеки човек заслужава. Лично съм бил свидетел  как човек умира в силна болка и агония, оттогава насам аз съм голям привърженик на евтаназията. Човек, който страда до такава степен се обезличава, накрая просто заприличва на куп несъзнателна материя, който дори от най-малкото движение изпитва неописуема физическа болка. Евтаназията е хуманен способ. Тя е белег, че обществото напредва. Обществото вече е способно да проявява състрадание към страдащия. Това е волята на един човек, който иска да умре достойно. Това е последното му желание. Но засега обществото е твърде жестоко, за да може да разбере тази идея и да се постигне консенсус в полза на страдащите.

Искам като за последно да кажа няколко обобщаващи слова. Живота, колкото и да е труден има смисъл. Ние сме тук с цел, с мисия, всяка минута от този живот е ценна и е редно да се оползотворява според предназначението си. Чрез  изпитанията на живота ние намираме щастието си. В него има толкова много прекрасни неща, просто не си струва да бъде насилствено прекъсван и без по-сериозно причини. Бъди смел, бъди силен, живей напук дори, но живей, не избирай най-крайното, страданието ти не е напразно и ще ти донесе щастие.   

velaskes©19.07.2004