За малкия страх

На дъното на океана от отчаяние и меланхолия. Дали човек е способен сам да види светлина и надежда?Създадени сме способни да се адаптираме и при най-невероятни обстоятелства и условия.Значи в човек е скрито, заложено, обещано е да може да се измъкне сам, да протегне ръка към собствената си мъдрост и от там да почерпи знание за пътя, който ще го изведе на края на гората от тъга. Дори когато не виждам смисъл се опитвам да си спомня, че нищо няма смисъл докато аз не му придам такъв, докато не го пречупя през собствената си призма на емоции и мисли. Моделът на света създаден в ума ни от малки често ни играе лоши шеги – така неузнаваемо променя реалността минала през него, че ние понякога виждаме несъществуващи неща. Може да превърне един малък страх набързо преминал през нас в чудовището под леглото, което всяка нощ ни напомня за себе си.
Но все пак силата е в нас и сме длъжни на себе си , заради собственото си щастие да повярваме в нея и да започнем да я използваме всеки ден в живота си .Аз в едно съм сигурна, че колкото да ми се струва, че е лошо и безнадеждно, има една висша, мъдра и вселюбяща сила , която винаги се грижи за нас, помага ни и ни бърше сълзите с онова усещане познато на всеки от детството му – тишина, спокойствие и безкрайна любов, чувството, че си част от тази вселена, която без теб не би била същата.

Divine©07.10.2005