Любов, каква прекрасна дума, като музика за ухото, като развинтено въображение и като сладостно ухание. Какво представлява любовта, има ли истинска любов, как да я разпознаваме, кой ли не си е задавал тези и още много други въпроси. За да обясня що е това любов мисля да започна от нейната върховна същност. Това е квинтесенцията на божествената енергия, от която е съставена материалната и духовната вселена. Всички закони се подчиняват на нея, тя е слънчевата светлина, водата в езерото, усмивката на непознатия, хладината на скалата върху която си седнала в летен ден, полъхът на морския бриз, който разрошва косите ти, красотата на високите заснежени планински върхове, любовта задвижва планетните системи, сърдечно-съдовите цикли, биоенергичните полета, ураганните ветрове, невроелектрическите импулси, магнитните бури, какво да ти кажа, ами тя задвижва абсолютно всичко, което може да бъде задвижено въобще, където и да било. Можеш да я разпознаеш в майчинския инстинкт, в приятелските взаимоотношения, във влюбването и изразяването на влюбването, в доверието, предаността, решителността, вярата, надеждата, спокойствието, толерантността, хумора, прегръдката, целувката. Любовта е навсякъде, във всяко едно градивно действие, когато изразяваме нашата истинска същност. Но нека след поетичните сравнения да дам едно рационално определение за този прекрасен феномен. Любовта това е дадеш свободен избор на всеки човек, когото обичаш. Толкова е просто, а като се замисля, колко ни е трудно да обичаме по този начин. Нашата любов се обвързва с условия. "Ще те обичам повече, ако получаваш хубави оценки в училище". "Ще те обичам, ако ми даваш пари". "Бих те обичала, ако ме заведеш на Хаваите". Каква любов е това, аз бих го нарекъл пресметлива разпродажба на чувства. Любовта е над това. "Обичам те, просто защото си такава каквато си". "Обичам те, за какво ми е причина". "Обичам те, това ме кара да се чувствам истински". Там, където се поставят условия любовта е менте, а където се изразява свободно това вече е истинско чувство. Любовта е храна за нашите души. Без любов животът е сравним с ад, животът дори добива безсмисленост. Любовта си има оттенъци, макар че е единна цялост. За всеки човек има оттенък на любовта, който може да използва според нивото на своето духовно осъзнаване. За всеки е помислено. Отношенията в атмосфера на любов са съвършени, цялостни, ненакърними. Такова е отношението на Бог към нас. Това е отношението на майката към новороденото(за жалост невинаги). Бог е създал нас с любов, за да упражним своето право на избор и да се върнем обратно към себе си(което значи обратно към Него). Човешките деца, които се създават с любов и които живеят в такива условия израстват необременени, свободни по дух и съзнание хора, които могат успешно и щастливо да живеят собствения си живот и обратно тези, които живеят без любов от родителите си или без достатъчно любов имат затруднения в най-важните пунктове от живота си като възрастни. Работата, която вършиш с любов се превръща в произведение на изкуството. Мислите изпълнени с любов пораждат мир и щастие вътре във вас, излъчват се в енерго-информационната структура и подобряват полето й(това е енергията която ни заобикаля и ни прониква през душите ни). Думите изказани с любов внушават сила, вдъхновение, доверие, симпатия у другите. Има множество начини човек да живее с любов. Достатъчно е просто да следва своите истински мечти. Любовта не е просто чувство, тя е перманентно състояние на духа. Душата ни е чиста любов. Изобщо толкова много може да се говори по този въпрос, а между другото това е една от най-интересните теми, тя вълнува всеки човек(макар че някои не признават това, а други изобщо не го съзнават). Любовта освен всичко друго е единение на човека с енергията на живота. Любовта прави най-доброто на което е способна - дава всичко от себе си, помага, закриля, освобождава, ощастливява. Тя се крие и в изпитаната мъдрост "Прави на другия това, което желаеш за себе си". Действието изпълнено с любов поражда отговор изпълнен с любов. Представете си един свят, който работи на този главен принцип! Ако всеки от нас пожертва собствения си интерес и удобство в името на този принцип няма ли да заживеем на едно по-добро място, няма ли да завещаем на децата си един по-сигурен и по-щастлив свят. Аз вече работя по този въпрос. Може би днес е твоя ден за едно ново начало.     

velaskes©2003