Привет, този път ми се иска да напиша нещо за Бог и за същността на нашия път. Предния път говорих за любовта. Бог и Любов за мен обаче са синоними, така че с тази статия все едно продължавам и доразвивам темата за любовта. Искам да погледнем на връзката между човека и Бога. Всеки човек, който се ражда на тази планета, въпреки че забравя всичко, което е бил преди това, у него остават някакви интуитивни спомени, които са особено ясни при най-малките деца и разбира се при хората с екстрасензорно възприятие. Мисля, че един от най-ясните спомени, тези в които ако се абстрахираме от културата на нашето време, това е спомена за някаква Висша сила, а именно за Бог. Когато имаме примерно големи трудности и виждаме, че няма кой друг да ни помогне, зная, че много от вас се обръщат към Него(Нея, То, Те...). Това е така, защото свръхсъзнателно знаем кои сме, откъде идваме и на какво принадлежим во веки веков. Нашата безсмъртна същност - душата произхожда от Бог, тя е частица доброволно "отделила се" от Бог, поела по пътя на свободния избор, който в крайна сметка пак ще я доведе до Бог. Нашите души са божествени. Ни най-малко не преувеличавам. Един ден тази наша душа, която сега е малко или много индивидуализирана ще събере парченцата от забравената си същност, ще преобрети във себе си цялостното съзнание на любовта и това ще я върне отново към Бог, ще стане Бог, ще живее като Бог. Искам да обясня този процес по-подробно. Бог е енергията на живота, всичко, което съществува, което някога е съществувало и което винаги ще пребъдва, това е явление, процес, който няма начало, няма и край. Главният принцип, на който е устроена тази животворна жива, искряща и кипяща енергия, това е любовта. Любовта, както казах е постоянното състояние на духовната енергия, от любовта произлиза всичко, към любовта се завръща. За да успея да обясня това, което имам предвид ще боравя с земни понятия, които разбираме. И така представи си Бог като главния дух. Представи си го като нещо безкрайно бяло, като в него няма нищо друго освен бялото. И така Бог си живее в своята белота, това е именно абсолюта. Искам да обясня процеса, който той представлява по този начин. Именно, заради абсолютното си съществуване в тази абсолютна белота съществува и процес, в който Бог става, това което не е(нещо по-различно от белотата, примерно чернота), за да изпита удоволствието да се разпознава отново и отново като себе си(като белота), да се избира отново и отново. Това е някакъв двустранен процес. И Бог и нашите души се разпознават един чрез друг. От Бог се отделят нашите души, които в началото са съвършено невежи, не притежават никакъв характер и интелект, чисти са като ненадписана черна дъска. С помощта на други по-напреднали души, нашите души-бебета биват въвеждани в различни светове, където съпоставяйки се с относителни неща ние правим свободен избор и сътворяваме на момента най-добрата визия за себе си. Всички ние сме в този процес в момента на планетата Земя, някои от нас са млади души, бих казал повечето, а други, които са много по-малко са по-стари и по-мъдри. Разбира се това го казвам просто като информация. Всъщност това дали сме в началото на своето развитие или сме по-напреднали изобщо няма основания да смятаме, че сме по-добри или по-лоши. Просто всички сме част от този процес на ставане на Бог. Истината е дори, че ние вече сме Бог, не сме отделени никога от тази енергия. На един етап дори ще можем да видим цялата прелест на този процес, от самото му начало, когато се "ражда" душата и в края, когато се връща напълно към своя източник. Всеки от нас минава огромен брой прераждания в материални тела(каквито са нашите тела в момента), някои от които с по-голяма плътност, а други не толкова(такива са телата на някои други планети). Колкото повече напредваме, толкова по-рядко се раждаме в плътна материална обвивка. Така. Темата е много обширна, опасявам се да не се загубя някъде. Процесът това е движение от страх и невежество към любов и пълно осъзнаване. От безотговорност и безгрижност към свободата, която само цялостното познание може да даде. Всеки от нас е дошъл на тази планета, избрал си е тяло и обстановка, в която да се роди и да живее, за да сътвори на даден етап от своето осъзнаване най-величествената представа за себе си. Примерно един се ражда за да изпитва радостта от дарбата си да пее, друг живее, за да се радва на умението си да преподава, трети за да бъде добра майка. Има милиони, милиарди начини душата да сътвори своята най-величествена представа за себе си. Но защо е всичко това, сигурно се питаш. Няма да го увъртам и ще ти го кажа направо - за да изпитваш удоволствие от битието си, от живота си. Всичко е любов, което е радост, което е удоволствие, което светлина, което е чистота, което е нещо прекрасно и неописуемо, но и същевременно твърде просто и лесно за осъществяване. На който и етап от духовната си еволюция да се намираш за теб има и любов и радост и удоволствие. Просто бъди себе си и се радвай на живота във всеки един миг от него, без да съжаляваш за нищо. Това е, прераждане след прераждане, урок след урок, един "ден" душата ни получава просветление, преобретява цялостното си съзнание, разбира всичко, което изобщо може да бъде разбрано, започва да трепти на честотата, на която трепти и изворът, от който произлиза. И понеже между Бог и нея няма никаква разлика, ако можеш да я видиш отстрани ти всъщност ще видиш не нещо друго а именно самия Бог. Това е, добиването на божествено съзнание всъщност ни връща отново към нашия дом, там където се чувстваме най-добре и което е върховната истина за всеки от нас. И така представих ти образно Процесът, или колелото на живота, един кратък бегъл разказ за това откъде идваме и къде отиваме. Надявам се да си дадеш сметка, колко е важен твоя живот сега, колко е важен и живота на всички други хора. Как ние се намираме заедно на това място, за да си помагаме, да бъдем добри един към друг. Бих искал, повече да се уважаваме и поне малко да се обичаме(като за начало), защото именно любовта ни прави човечни и красиви, тя ни изпълва с вяра и енергия за живот. Нали знаете, има една хубава приказка "Любовта ще спаси света". Каквото и да означава едно е ясно, научим ли да владеем във себе си това съзнателно умение, ние се доближаваме към пълно осъзнаване и съвсем скоро ще си бъдем отново у дома.       

velaskes©2003