Урок за живот от едно дете

 

Тези стихове са написани от едно момиченце, което умира от рак в една болница на Ню Йорк. Лекарите й дават 6 месеца живот.

 

SLOW DANCE(Бавен танц)

 

Наблюдавал ли си понякога децата в луна парка?

Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?

Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?

Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?

 

По -добре се отпусни.

Не танцувай толкова бързо.

Животът е кратък.

 

Музиката не продължава за винаги.

Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?

Когато питаш някого “как си”

Чуваш ли отговора?

Дали вечер си лягаш прегърнал мислите за стотици грижи?

 

По -добре се отпусни

Не танцувай толкова бързо.

Животът е кратък.

 

Каза ли си някога на детето си “това ще го направим утре”

И в бързината си не видя тъгата му?

Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне

Защото никога нямаше време да се обадиш и кажеш”здравей”,

По -добре се отпусни.

Не танцувай толкова бързо.

Животът е кратък.

 

Музиката не продължава за винаги.

Когато тичаш като луд

Губиш половината радост от пътуването.

Като че ли хвърляш един подарък, който не отвори.

Животът не е спринт

 

Затова отпусни се, чуй музиката

Преди да спре песента.