МАНТРАТА НА СЪСТРАДАНИЕТО


Мантрата на
състраданието ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ на тибетски произнася „Ом Мани Пеме Хунг". Тя превъплъщава състраданието и благодатта на всички буди и бодхисатви и особено привлича благодатта проявление на Буда в Самбхогакая и неговата мантра се смята за същност на състраданието на Буда към всички същества. Точно както Падмасамбхава е най-важният учител за тибетците, така Авалокитешвара е техният най-важен буда и кармическо божество на Тибет. Има една известна поговорка, според която Буда на състраданието до такава степен е навлязъл в съзнанието на тибетците, че всяко дете, което може да каже „мама", може да произнесе и мантрата ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ.
Казано е, че преди безброй години хиляда принцове се заклели да станат буди. Единият решил да стане буда, когото познаваме като Гаутама Сидхарта. Авалокитешвара обаче се заклел да не достигне просветление, докато всички останали принцове не станат буди. С безкрайното си състрадание той се заклел да освободи всички същества от страданията им в различните сфери на самсара. Пред будите на десетте посоки той се помолил: „Нека помагам на всички същества и ако някога се уморя от това, нека тялото ми се пръсне на хиляда парчета."
Най-напред се спуснал в сферите на ада и след това последователно се изкачил през сферата на гладните духове до сферата на боговете. Оттам погледнал надолу и с ужас видял, че макар и да бил спасил безброй същества от мъките на ада, безброй други продължават да влизат вътре. Това го изпълнило с най-дълбока тъга. За миг изгубил вяра в благородната клетва, която положил, и тялото му се пръснало на хиляда парчета. В отчаянието си призовал на помощ останалите буди, които се стекли от всички посоки на Вселената като виелица от снежинки, както казва един текст. Чрез огромната си сила будите направили Авалокитешвара отново цял и оттогава той има единадесет глави и хиляда ръце и на всяка длан има по едно око, символизиращо съюза между мъдростта и умението, който е белег на истинското състрадание. В този нов вид Авалокитешвара бил още по-величествен и способен да помага на всички същества и продължавал да повтаря клетвата си пред будите: „Нека не стана буда, докато всички същества не достигнат просветление."
Казано е, че в тъгата му заради страданията в самсара от очите му се отронили две сълзи. Чрез благодатта на будите те били превърнати в двете Тара. Едната е Тара в нейната зелена форма, която е активната сила на състраданието, а другата е Тара в нейната бяла форма, която е майчинският аспект на състраданието. Името Тара означава „Тази, която освобождава" -тази, която плава в океана на самсара.
В Махаяна Сутра е писано, че Авалокитешвара дал своята мантра на самия Буда, който на свой ред му дал благородната задача да помага на
всички същества във Вселената да достигнат просветление. В този момент всички богове започнали да ги обсипват с цветя, земята се разтресла и закънтяла от звука ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ ХРИ. Ето един куплет:
Авалокитешвара е като Луната
чиято хладна светлина гаси огъня на самсара.
И в нейните лъчи нощем
цъфтящият лотос разтваря своите листи.
Ученията обясняват, че всяка от шестте срички на мантрата - ОМ МА НИ ПАД МЕ ХУМ - има специфична и силна способност да променя цялото ни същество. Шестте срички пречистват напълно шестте отровни отцателни емоции, които са проявленията на неведението - те ни карат действаме отрицателно с тялото, с речта и ума си и така създават самсара и нашите страдания в нея. Гордостта, завистта, желанието, неведението, алчността и гневът се променят чрез тази мантра и приемат същинската природа - шестте мъдрости на шестте буда-семейства, които се изявяват в просветления ум.
И така, когато произнасяме мантрата ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ, шестте отрицателни емоции, които са причина за съществуването на шестте сфери на самсара, се пречистват. По този начин произнасянето на тази мантра предотвратява прераждането в тези шест сфери и освен това премахва страданието във всяка от тях. В същото време ОМ МАНИ ПАДДМЕ ХУМ пречиства напълно съвкупностите на егото - скандхите -усъвършенства шестте трансцендентни действия на сърцето на осветления ум, парамита - щедростта, хармоничното поведение, издъжливостта, ентусиазма, съсредоточаването и прозрението. Казано е още, че ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ ни дава силна защита срещу всякакви отрицателни влияния и всякакви болести.
Много често ХРИ, „семенната сричка" на Авалокитешвара, се добавя м мантрата - ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ ХРИ. Същността на страданието на всички буди - ХРИ - е катализаторът, който активира страданието на будите, което пък променя отрицателните емоции и ги изчиства в мъдрост-природата.
Калу Ринпоче пише:
Друг начин да тълкуваме на тази мантра е, че сричката ОМ е същността на просветлената форма, МАНИ ПАДМЕ – четирите срички в средата - представляват речта на просветлението, а последната сричка ХУМ представлява ума на просветлението. Тялото, речта и умът на всички буди и бодхисатви са присъщи на звука на тази мантра. Тя пречиства препятствията на тялото, речта и ума и води всички същества към реализация. Когато тя се съедини с нашата собствена вяра и усилия в медитацията и произнасянето й, преобразяващата й сила става още по-голяма и се развива. Напълно възможно е да се пречистим по този начин.
За тези, които са запознати с мантрата и са я произнасяли с вяра и упование цял живот, „Тибетска книга за мъртвите" се моли в бардо: „Когато звукът на дхармата забучи като хиляда бури, да се превърнат те в шестте срички."
В Сурангама Сутра четем:
Колко сладко тайнствен е звукът на Авалокитешвара! Това е изначалният звук на Вселената... Това е сподавеният шепот на прилива. Тайнственият звук носи освобождение и покой на всички същества, които в болката си го зоват за помощ, и дарява със спокойствие и равновесие всички, които търсят безкрайния покой на Нирвана.