Мрака


Мрака...

Мрака е до голяма степен най-добре познат от тези , които са били там. Това са думи на депресия , гняв , объркване , отчаяние. Ако никога не сте били там вие сте късметлия. Ако никога не сте били лишаван от радостта на живота вие вероятно няма да разберете празнотата в , която толкова много живеят , ден след ден , месец след месец , година след година. Ако никога не сте изпитвали несправедливост или не сте страдали бидейки “твърде чувствителен” тогава благодарете на Господ и се молете да не познаете яростта на “жертвата”. Цикъла започва....

Умора

Желанието ми за живот е намаляло. Трябва да си повдигам духа слушайки музика. Бийта на музиката замества ударите на изтощеното ми сърце...Само ме е страх умореният ми ум да не ме накара да изключа сърцето си изоставяйки тази празнота.

Депресия е ...


Когато слушането на весела музика съвсем слабо ни припомня за радостта от живота. Спомена за радостта е слаб предизвикан от песента , радостта , която всъщност е сърцето на песента , израза на песента , преживяването и. Този спомен за радостта проблясва за момент , отражение на отражението на далечно отражение и след това е погълнат от обсебващ мрак... и накрая с минаване на времето няма дори проблясък от този спомен , и радостта е куха , празна в тъмните места , където светлината не стига. Радостта е загубена , забравена. Песента става безсмислена , сбор от думи и бележки събрани заедно в безсмислен , нелеп начин. Целия живот е такъв. Безсмислен , повтарящ се и уморителен.


Цинизъм...


Най-лесния начин ,вероятно, да не обичаш другите , както обичаш себе си е да се мразиш. Тогава наистина ще можеш да обичаш другите , както обичаш себе си. Този , който не се нуждае да се бори за спасението си едва ли може да придобие волята да се бори за другите.


Съмнение...


Защо света е толкова суров? Защо страданието трябва да е част от растежа? Защо злото трябва да е лесния път , и доброто толкова трудно? Такъв садист ли е Господ? Дали Господ трябва да съдържа и зло? Това е достатъчно да накара някой да поиска да умре.

Задавайки си въпроси...
Какво е свещеното? Какво означава да бъдеш учтив , справедлив , да не си егоист , да даваш , спокоен , да се контролираш. Какво е спокоен? Трябва ли да е спокойствието на скучното ежедневие прекарано в организирана тишина и дисциплинирана молитва ? Има ли място за смях , спонтанно действие и въодушевление и забавление? Фундаменталистите ни карат да забравим тези неща . Какво е да даваш? Дали е както казват , когато ни е грижа за другите толкова , че да не ни е грижа какво се случва на нас? Въпреки това ... правилно ли е , човек знаейки рисковете да помогне на странник? Какво е подчинение? Дали е сервилно подчинение на диктатор , който може да е и да не е по умен от теб? Не е ли това което Петър съветва жените и робите? За какво е любопитството? ... ангелите казват , че не се питат “защо” : те са доволни да действат. Защо изведнъж е станало неправилно и неподходящо да питаш защо? Не са ли тези които не си задават въпроси мъртви като безмозъчни машини...По този начин се раждат светците : те никога не се оплакват , те приемат лошата си съдба , научават се да са щастливи в страданието си. Не се ли удължава по този начин страданието , защото хората не се борят с него? Нация от страдащи светци по свое желание под петата на опресора , с техния последен дъх прославяш Бога? Дали това е правилно ? “Не се тревожи или ще се пречупиш от мъченията или ще станеш светец” Това ли начина на Господ? Как можеш да влезеш в това състояние на вяра? Как да различиш кое е истинско? Твърде е лесно да ти промият мозъка , че нещо е правилно , само по късно да откриеш , че е било ужасна клопка която в последствие би сразила и разрушила духа.

Адски цикъл

Преследван от въпроси за , които няма отговори. Въображаеми отговори на молитвите впускайки се в покровителствени цикли. Вината е твоя. Трябва да се научиш да се подчиняваш. Трябва да се научиш да харесваш каквото мразиш. Господ иска да страдаш и ти трябва да се научиш да ти харесва , или си обречен. Ти се луташ в мисловни цикли защото не се подчиняваш на Господ. Само ако беше наистина загрижен и безкористен , и наистина добър , ти не би бил в това състояние , чувайки тези снизходителни мисли , полудявайки до точката на разрушение. Изправи се и следвай божията воля. Спри да се държиш като дете. Нищо чудно , че не стигаш до никъде. Ти просто мислиш , че е защото действаш отбранително. Ти не си смирен достатъчно. И виж. Твоите молитви не струват...

Ярост

Ако унищожим (ругатня)себе си това би било нормално(ругатня). Ние го заслужаваме! Това би било правилно (ругатня)!(ругатня) шибан свят. Група идиоти лутащи се наоколо (ругатня)обърквайки нещата (ругатня). Виж гадостта , която продължава. Отърви се от нея (всичко казано с определено задоволство оглеждайки се и виждайки колко прецакано е всичко. Пасва на настроението предизвикано от очевидно не вземане насериозно другите и / или разочарование от себе си. Целия свят е толкова дразнещ , че само унищожението му би донесло някакво удовлетворение. Ако се унищожиш правейки това , на кой му пука , би било честно)

Безпомощен гняв

Какво правиш , когато от всичко те боли и ти се иска да имаш пирокинетични сили , че да можеш да взривяваш неща и да разрушиш света , но естествено не можеш и вътрешната ти съвест ти казва не? Какво? “Оставяш атаките да отмират”? “Броиш до 10”? “Правиш упражнения за да премахнеш фрустрацията”? Слез на земята! Вместо това седиш и се пържиш в собствен сос , защото не можеш да се отърсиш и вероятно си броил до 10 стотици пъти и мразиш упражненията и искаш да убиеш всеки , който покровителствено ти казва да ги правиш. Дори си опитвал да се молиш но не изглежда да помага. Казват , че във всеки момент може да се почувстваш щастлив ако го избереш , но ти не можеш. И какво правиш. Чакаш докато забвението на съня прехвърли всичко в подсъзнателното , че да можеш на следващия ден да започнеш свеж и изпълнен с надежда на повърхността , със тайна инжектиран мрак някъде дълбоко вътре , чакайки тихо за деня , когато предпазните колани на съвестта се счупят под напрежението и ти настина ще можеш да откачиш и да правиш това , което си искал да правиш. Всъщност се надяваш този ден да дойде скоро.

Цинизъм , апатия , богохулство...

И естествено ти осъзнаваш , че всеки си има собствени проблеми(въпреки , че някои хора са слепи за реалността и някои щастливци не са имали никога проблеми). “Няма ли всеки скрито бреме , което носи?” Следващото логично заключение, “Защо не можем да се отворим един към друг и да си помагаме?” И очевидния отговор е “опитвал ли си?”Не си ли бил прегазван от тъпи задници , на които не им пука за болката , която причиняват , или които са толкова слепи , че не могат да видят чуждата болка дори да ги зашлеви през лицето. Не си ли и ти по невнимание или дори нарочно наранявал другите? Лицемер! Не бъди нелеп! Това е част от човешкото съществуване. Живота е гаден , така ,че свиквай! “Така , че защо да ми пука , защо да ми пука? Никой около теб не се подобрява. Твоя собствен живот изглежда , че се движи в повтарящи се разрушителни цикли. Може би молитвата и вярата са променили живота на няколко щастливеца , но твоя живот? Ха ! Защо Господ ни прокълна така?


....и обратно при изтощението....Аз ще се лутам между ярост и неутрална позиция още известно време. Може да почувствам някаква надежда отново , забравя някоя неволя , забравя какво е яростта, да изпитам малко щастие , но тогава следващата буря ще връхлети и ще потъна отново и ще забравя радостта. И тогава необяснимо ще се оправя до следващата буря. Казват ми , че трябва да избягвам бурите но е твърде лесно да се каже не мога да разбера как да го направя никой не ме е научил. Уморен от минаване през цикли на тъмнина и светлина и обратно уморен от сенките на сивото , уморен от яростта и радостта от борбата , борбата , борбата ., уморен от това да съм уморен и най вече уморен от това , че не мога нищо да направя по въпроса – и след това да ми се казва , че всичко е по моя вина заради негативното ми отношение.(ругатня изтрита)

Има по мрачни реалности от тези , където себе разрушението се превръща в омраза към всеки и всичко. Където отмъщението и омразата към всички като последната велика цел в живота, и отвъд това дебела стена от ярост, последната бариера зад, която лежи празнота, безразличие, апатия, разпадане и смърт: най дълбоката бездна. Ако никога не сте я зървали, или сте забравили ужаса от тази гледка, как дори можете да си помислите тези, които беснеят срещу другите или себе си, в изглеждащ налудничав акт на насилие или разрушителност? Виждал ли си голямата болка скрита зад яростта? Или чувствал ли си потискащата тежест на депресията блокираща дори зародиша на радост. Изпитвал ли си огромната умора от живот в студена празнота, където топлината и живота за изсмуквани и не остава нищо освен отчаяние? Бил ли си толкова депресиран, че дори някой да ти покаже изход ти да нямаш волята и енергията да пристъпиш? Бил ли си толкова уплашен, че не можеш да се довериш на никого, на ничии глас или дори мисъл и така да стоиш парализиран от страх, неспособен да помръднеш да действаш? Толкова тъжен и с такава болка, че яростта, омразата, радостта, щастието, скръбта, удоволствието изглеждат едно ужасно цяло, чието единствено решение е пълно разрушение. "