Паулу Коелю пред сп. "Еспресо" за новия си роман: "И аз злоупотребих с еротиката "
Писателят вярва само на критиките на съпругата си Кристияна

Паулу Коелю е един предпазлив човек. Пие френска минерална вода и не задава излишни въпроси, като например дали ни е харесал последният му роман "Единадесет минути". Бразилецът не може да се оплаче от липса на читатели - 150 милиона, пръснати из цял свят. Както обикновено, когато решава да "зареди акумулаторите" той се е настанил в Южна Франция, в хотел "Хенрих IV" в гр. Тарб. Взел е със себе си минимум багаж - лаптоп, три чифта обувки, пет ризи.

Паулу не обръща голямо внимание на критиците. За него най-важният читател е съпругата му Кристияна и неговото мистериозно холандско гуру. Той е най-добрият мениджър на самия себе си и няма нужда, като Селинджър, от дълги отшелничества и да се крие от света. Той е против глобализацията, но романите му се разпространяват планетарно - от Мексико до Филипините.

Когато говори за новия си роман "Единадесет минути" трудно сдържа вълнението си: "Мария е главната героиня на романа. Тя е от най- бедната част на Бразилия и отива в Женева, където работи като проститутка. В опустошителния свят на платената любов тя открива своето тяло и тънкостите на еротиката. Мария е реална личност, днес тя е омъжена с две момичета. "Моята" Мария е смес от много жени, бразилки, колумбийки, югославянки, рускини, но в жилите й тече и...мъжка кръв. Нейната история е универсална. Тези дни получих по електронната поща поздравления от една професионална проститутка. Тя напълно се припознавала в образа.

Мария отделя по 11 минути на своите клиенти. 11 са и буквите на личното и фамилно ми име. В романа съм се опитал да открия как сексът е бил профанизиран. И в личния си живот аз злоупотребих и се отвратих от еротиката, преди да я преоткрия.

Най-много държах на мнението на Кристияна, очаквах го с буца в гърлото. Когато тя прочете романа, аз бях в Англия. Каза ми по телефона, че й се сторил страхотен. Почувствах се освободен. А тя е най-искреният мой критик. Каза ми чистосърдечно, че не е харесала "Алхимикът".