Малко стихове

 

Счупих го!
Ще се запитате -“кое”?
Огледалото.
Но не това
във което всяка сутрин
усмихната се вглеждам
с желание за новият ми ден,
а другото -
за обратното виждане,
което все назад ме тегли
и погледа ми връща
в погрешна посока.
“Вчера” беше.
И смисъл не виждам
назад да се връщам!
Предпочитам
да гледам напред!
А защо не и нагоре, а?

********************

Някога в училище
в часовете по физика
учителката ни говореше за резонанс.
Малка ли бях или просто разсяна,
но нищо от урока не разбрах.
Годините минаваха.
А думичката “резонанс”
стоеше си дълбоко в мен
И трябваше да дойде време
малкото момиче да порасне
и да срещне някъде някой
с някаква негова теория-
тази, която успя да извади
една думичка стара,
стара и неразбрана
сега я разбра
и не защото беше пораснала
а просто защото се получи
РЕЗОНАНС.

*************************

Какво би станало ако ни отнемат думите?
Тогава как ще говорим?
Тогава как ще се караме
кой е по и кой е най?
Мисля, че би било прекрасно,
ако ни отнемат думите!
Тогава ще говорим безмълвно!
А дали няма да се разбираме по-добре?

*********************************

Дъжд вали.
Аз обичам дъжда.
Той измива душите
и....
хората.
Нека вали!
После
ще бъде чисто!