Човекът Ганди

През 1930 година партията Индийски конгрес отправя предизвикателство към британския протекторат като издига знамето на независимостта. Напрежението из цялата страна расте и всички са обърнали поглед към Ганди какви нови действия да подхванат. Както разказва Екнат Исваран във вълнуващите си мемоари „Човекът Ганди” :

Накрая, след седмици обмисляне, Ганди намира отговора в съня си. Оказва се изумително прост. Правителството е наложило закон, който забранява на индийците да имат сол, собствено производство, като по този начин ги прави зависими от британския монопол за продукт, който в една тропическа страна е от жизнена необходимост.

За Ганди солта е съвършеният символ на колониална експлоатация. Той организира със седемдесет и седем свои най-доверени последователи поход до малкото крайбрежно градче Данди, на около двеста и четиридесет мили, където морската сол си стои свободно на купчини по брега, готова за вземане. Когато даде сигнал, всички в Индия трябва да се държат така, сякаш никога не е бил въвеждан закон за солта.

... Това е един епичен поход, всеки етап от който се следи с неотслабващо внимание от новинарските емисии... Когато след двадесет и четири дни походът наближава Данди, мирната му армия надхвърля няколко хиляди души.

Вечерта след пристигането си, Ганди и последователите му отправят молитви за силата да се предотвратят безредици и насилие, които лесно могат да избухнат при такова огромно множество от хора. После, на зазоряване, те тихо се спускат до брега и Ганди, пред хилядите очи, които следят всеки негов жест, се навежда и взема щипка сол от земята.

Откликът е незабавен. По цялото индийско крайбрежие огромни тълпи от мъже, жени и деца се спускат до морето и вземат сол в знак на открито неподчинение на британските закони. Тяхната контрабандна сол се продава на търг в градовете на хора, които нарушават закона, само като я купуват. Цялата страна осъзнава, че е разкъсала оковите си и въпреки суровите репресивни действия на полицията, възцарява атмосфера на ликуване в национален мащаб.

Никой не може да предостави свобода на когото и да било другиго. Актът на Ганди, колкото и символичен и вдъхновяващ да е, само освобождава тези, които имат куража сами да подхванат действия.

Подобно на солта по индийските брегове, нашата власт си стои и очаква да я вземем. Тя е свободна, вродена в природата. И можем да предявим претенциите си за нея с най-простичък жест. В зависимост от нивото, на което правилата и условностите задушават способността ни да станем в максимална степен това, което можем да бъдем, всеки от нас трябва да намери своя собствена форма на гражданско неподчинение.

Платон е казал, че човешкият род няма да се отърве от злините си, докато философите не станат крале или кралете не станат философи. Може би има и друга възможност, когато все по-растящ брой хора поемат водеща роля в собствения си живот. Те се превръщат в своята собствена централна власт. Както казва една скандинавска пословица : „Във всеки от нас има по един крал. Обърни се към него и той ще се покаже.”.

Новият светоглед поражда нова политика; нови взаимоотношения на власт между индивидите, между гражданите и индивидите. Ние се изменяме, когато открием нещо, което е реално, справедливо, възможно. Това именно е дългоочаквания „прелом в съзнанието”.

„Започни тук, сега, от себе си, казва Джон Плат в „Стъпка към човека”. Започни от тук, от това място в човешката мрежа. Не е задължително да си богат, или влиятелен, или изключителен; дори един рибар е способен да преобърне света. А щом той може, можеш и ти... Всички възникващи потенциалности на бъдещето се съдържат в света в този момент. „